Какви са плановете на града за културно наследство?
След проведения уебинар „ Среща на бизнеса в Пловдив, организиран от „Капитал Градове“ на тема „Градска среда“ бе засегнат въпроса с бъдещето на Тютюневия град.
Както знаем съдбата на Тютюневите складове след пожара през 2016г, продължава да е неясна. Като първоначалната идея за част от концепцията за културна столица, така и не стигна до промяна.
Националния институт по недвижимо културно наследство и собственици на част от сградите в Тютюнев град, по повод бъдещото му възстановяване и развитие не могат да стигнат до реален проект, който да защити интересите на бизнеса и общината. Разбира се думата има и Министерството на културата, което да позволи създаване на проект там. Според арх. Димитър Ахрянов – главен архитект на община Пловдив, се разглеждат режими за опазване на тази зона и специфични правила за строителство в нея. Така той заяви, че вероятно до 2 месеца ще се представят публично планове. Към момента има идейна разработка за уличната мрежа на Тютюнев град, която е на стойност 1.5 -2 млн. лв. Забавянето на проекта е свързано с време, през което трябва да бъдат изяснени правилата на зоната.
По време на уебинара се обсъди вечната тема с презастрояването на града. Последният ОУП на Пловдив е от 2007 г.. Той не може да отговори на нуждите и темповете, с които градът се разраства, което налага създаването на нов, според Арх. Ахрянов. Към днешна дата обществените обсъждания по него са преминали и в момента проектантите ги систематизират и подготвят становища по тях.
Факти
Комплекса от сгради „Тютюневи складове“ е построен през 1923 г. от българския търговец на тютюн и пловдивски благодетел Димитър Кудоглу. Проекта е дело на архитекта Димитър Попов. Сградите са шедьовър сами по себе си – с богато орнаментирани фасади, с гипсови гирлянди от цветя. Забележителна е скулптираната глава на Хермес – бога на търговията и на пътешествениците. Първите години след построяването им е издадена пощенска картичка с изображението им.
А кой е Димитър Петров Кудев или Кудоглу?
Той е български търговец на тютюн, който е работил в Германия и човек – известен със своята благотворителност. След като напуска Ксанти, се заселва в големия център на търговия с тютюн – Дрезден, Германия. Въпреки, че е далеч от родината си, той милее за нея. Създава болница в Пловдив, чиято издръжка плаща, чрез парите от наема на 2-та тютюневи склада, негова собственост. За времето си болницата е била оборудвана с най-модерна мецинска апаратура, и превърната в първото социално здравно заведение в България, наречено Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“.
Интересно е, че през 1962 г. филмът „Тютюн“ по романа на Димитър Димов, е заснет точно там – в тютюневите складове в Пловдив.
И не случайно… През 40-те години на ХХ в. Димитър Димов живее в Пловдив и преподава в Агрономо-лесовъдния факултет на Пловдивския университет. В този момент той пише романа си, редовно посещава складовете, наблюдава работата и разговаря с работниците. Черпи идеи и трупва преки впечатления, за да създаде велик български роман с действителни лица и събития.
Обръжаваща среда
Кварталът на тютюневите складове в Пловдив се заражда през първите три десетилетия на ХХ век. Той започва от Централна гара, минавайки през Сточна гара и завършва на ул. „Иван Вазов“. Интересно е, че по онова време тютюнът е бил каран с каруци, впоследствие с коли от селата, а да стигне до фабриката. След преработка е натоварван на вагони и продаван в цяла Европа.
След 1947 г. тютюневите складове и съоръжения са национализирани в “Държавен тютюнев монопол”. Тогава се създава търговска компания “Булгартабак”, която през 1993 г. става холдингова компания с 22 акционерни дружества, едно от които в Пловдив. И така започва голямата разпродажба на тютюневите складове. Глобалната стагнация на тютюневата индустрия през 90-те години на миналия век засяга и България. Упадъкът, реституцията и разпродажбата принуждават работата в тютюневите складове да спре. Една над 100-на традиция за града изчезва, остават само материалните свидетелства – сградите, които носят духа на миналото.
